Българинът е човек, но ромите...?

По повод безумните излияния на един вицепремиер на Републиката ни господин Димитър Димитров (когото не познавам, но заради поста му уважавам) написа на стената си във Фейсбук следното:

„Не разбирам учудването ви. Преди време Валери Симеонов нарече ромските жени "с инстинкти на улични кучки", за ромските деца каза нещо от сорта на това, че си играят с прасетата, а ромите по принцип са озверели човекоподобни. Тогава шепа хора скачахме, викахме и тропахме, че така не може и трябва да си ходи. Не ни достигна енергията, обаче. В резултат го направиха председател на Съвета по етнически и интеграционни въпроси.

Сега се изцепи за децата с увреждания и в резултат го правят шеф на съответния съвет. Нищо странно. Нищо ново.

Ако се учудвате, то е защото вероятно сте проспали първия път. Или сте си мислили, че не ви засяга. Или че вашия ред няма да дойде. Сори, в грешка сте. И докато им позволяваме да ни насъскват едни срещу други, няма да стане нищо.

Тука е така.“

Толкова болезнено е прав. Но за съжаление аз не се учудвам на „учудването“. Защото в коментара ми във Фейбук под статията при Мама Нинджа „Аз не съм паразит, а дъщеря ми не е дебил“ аз също сравних отношението към хората с увреждания с това към другите „различни“ - хомосексуалисти, роми. И се изсипа една лавина от линкове към тенденциозни видеа в Ютюб и трета ръка статистики, които трябваше да ме убедят, че ромите не са хора. „... Или да не се раждат изобщо“, беше написала една млада жена.

Не ви ли е срам, българи???

Вие хора ли сте???

С какво сте по-добри от онзи вицепремиер???

Защо очаквате другите да ви третират с уважение, да Ви третират като достойни хора, ако Вие отказвате на една група човеци да ги признаете за такива???

Много ме боли за България, когато чета такива злобоизлияния. Опитвам се да не губя надежда за тази нация, а става все по-трудно.

Затова Ви пиша с една молба: позволете ми поне да се опитам да променя мнението Ви за ромите. Ще можете ли за целта поне за няколко минути да положите невероятното усилие и да си представите, че сте ром или ромка?

За целта ще трябва най-напред да си представите, че сте израстнали в разбита, стара, мръсна и студена къща. Не е толкова трудно – така са живяли бабите ни, така живеят и немалко българи по селата в днешно време, че и хора в по-бедни държави, за които събираме помощи по Коледа. Вие сте дете, родителите ви нямат образование и работа, евентуално пропиват и малкото пари, които се появят отнякъде, така че нямате никакъв шанс да подобрите ситуацията. После тръгвате на училище. Ако Ви пуснат – защото нямате пари. И ако Ви вземат – защото много училища отказват да взимат ромски деца. Ако Ви вземат в „ромско“ училище, сте сред други деца в същото положение, така че няма откъде да видите нещо по-добро. Ако пък имате зверския късмет да ви вземат в „нормално“ училище, ще видите „добро“ – но няма да сте част от него. Ще говорите трудно български, но никой няма да ви помогне, така че ще изоставате и можете да отидете в помощно училище. Или пък другите деца ще ви се подиграват, побийват и изолират. Може и някои учители да го правят.

Хайде сега си представете как ще го завършите това училище. Ако успеете, ще сте нещо като гений най-малкото от ранга на... Ами не ми хрумва никой, защото май такива няма. И знам, че ще ви разочаровам много, но ще Ви кажа, че и вие не сте.

Но да допуснем за целта на дискусията, че успеете – и какво от това? Да не мислите, че някой ще Ви вземе на работа? Вие, при вида на когото или която в автобуса хората сменят седалката? Че тя кожата не се избелва – даже Майкъл Джексън не успя.

Разбрахте ли за какво става дума?

Става дума за ХОРА. За човешки същества, с човешки чувства, с човешки грижи – понякога повече от Вашите, с човешки страдания. Които обичат, надяват се, обиждат се и се разочароват. Това не се променя от факта, че ходят грозно облечени (по Вашите стандарти), че говорят смешен български и че не работят (както и много българи между впрочем, въпреки че имат по-добри шансове). На тези хора Вие отказвате правото да живеят. Вие и Валери Симеонов и Хитлер. Пак ще питам: не Ви ли е срам?

И знам аргументите Ви:

1. Да, ама те крадат и убиват и изнасилват. Ако и Вие никога не сте работили и вечно сте на ръба на гладната смърт и се алкохолизирате и дрогирате и нямате никакъв шанс за достоен живот – и даже не знаете що е това, - повярвайте ми, и Вие ще го правите. И погледнете истинските статистики, не тези на съседката: ромите извършват предимно дребни кражби, но тежки насилствени престъпления извършват по-често българите. Това прави ли ни по-добри?

2. Да, ама те живят от нашите данъци. На Вас обаче Ви е вероятно ясно, че както всичко останало в тази държава, и тук не може да се говори за истинска помощ за ромите. И тук само се изливат Вашите пари в една каца без дъно. Никой не инвестира в интеграционни курсове, в дрехи и учебници за децата, в обвързване на помощите с посещение на училище, в квалификации и насърчаване назначаването на роми или ангажиране в селското стопанство. То за българите няма, та за ромите ли. Но тогава няма какво да се чудите, че взимат парите и не работят – не е луд тоя, дето яде зелника.

3. Да, ама те само раждат и скоро ще са повече от нас. Ами ще раждат, като не знаят да се пазят. Контролът на раждаемостта не е нещо, на което сме се родили научени. Знаят го тези с добро образование и здравеопазване. Да сте видели много роми с такова?

Възмущаваме се на всеки драстичен случай на примитивно поведение на роми – достатъчно е да посоча само най-актуалните с изнасилването и убийството на Виктория Маринова в Русе или с бебето на двете пияни ромски жени. Но това е върхът на айсберга: безработица, бедност и зависимости са ежедневието на хиляди хора в ромските общности и докато не променим НИЕ нещо, те няма да се измъкнат сами от блатото, а ще стават още повече. Премръзналото недохранено бебе, за което ни се къса сърцето днес и което е беззащитно човече също като нашите деца, няма обаче шанс и най-вероятно ще стане наркоман и алкохолик като Северин Красимиров. А ние ще си се възмущаваме и тайно ще се радваме, че не сме се родили роми.

Не искам от Вас от утре да запрегръщате всеки срещнат ром по улицата. И аз съм била мамена и обирана от роми и наплашвана до смърт. Но докато те не не получат шанс да се измъкнат от блатото, в което ги тъпчем с омразата си, аз не ги смятам за виновни. Не и защото са роми.

Затова молбата ми е само една: разберете, че всеки ром е човек, че той като всеки човек има право на достоен живот и уважение. Не мразете ромите по презумция. И протестирайте срещу истинските виновни – тези, на които сте дали властта да решат ромските и вашите неволи, но не го правят.